|
|
|
Следващото му дипломатическо пътуване е в Далечния Изток като посланик в двора в Пекин. Той активно се възползва от страховете на китайското правителство от успехите на Англо-френската експедиция от 1860 и изгарянето на Летния дворец и с Пекинската конвенция получава за Русия не само левия бряг на река Амур, първоначалната цел на неговата мисия, но също и земите между река Усури и Тихия океан, където по-късно е построено пристанището Владивосток. Този успех му открива пътя към поста на посланик в Константинопол, който той заема от 1864 до 1877. Там негова основна цел става да освободи от турска власт и да привлече под руско влияние християнските народи, най-вече българите. Неуморната му дейност в тази насока, предимно полуофициална и тайна, завършва с Руско-турската война от 1877-1878, в края на която той договаря с турските представители Санстефанския договор. След като войната, подкрепяна от него, не донася на Русия предимствата, които биха компенсирали направените жертви, той изпада в немилост и се оттегля от активна служба. Малко след идването на власт на Александър III през 1881 той е назначен за министър на вътрешните работи с очакването, че ще провежда консервативна и националистическа политика. След период на антиеврейски вълнения, според някои подбудени от него, през май 1882 той издава Майските закони.През юни 1882 граф Игнатиев се оттегля от поста си и до края на живота си не заема официални длъжности.
|


Граф Николай Павлович Игнатиев (на руски: Николай Павлович Игнатьев) е руски дипломат и държавник, играл важна роля в определянето на руската политика в Азия и на Балканите при управлението на император Александър II.
Прочети за Граф Николай Павлович Игнатиев в wikipedia
Шесто основно училище "Граф Н.П. Игнатиев"